Stranica 4 od 6

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 02 Mar 2015, 15:51
od ivanjz
Železnička stanica Topsin iz vremena I svetskog rata.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 06 Mar 2015, 12:46
od ivanjz
Železnička stanica Vertekop.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 14 Mar 2015, 13:08
od ivanjz
Železnikča stanica Strumica.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 15 Apr 2015, 19:49
od Mon
Dekavilska, negde u Makedoniji:
Dekavilska, Makedonija.JPG
Dekavilska, Makedonija.JPG (112.51 KiB) Pregledano 5352 puta

http://chalabremetaitconte.pagesperso-o ... ucien.html
.

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 24 Jun 2015, 12:49
od ivanjz
Stara turska razglednica železničke stanice Bitola.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 18 Jun 2016, 15:54
od ivanjz
Dekovilska lokomotiva sa solunskog fronta.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 08 Maj 2017, 15:37
od ivanjz
Oštećena zgrada železničke stanice Bitolj 1917. godine.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 09 Jul 2017, 11:37
od ivanjz
Transport trupa na liniji Sakuljevo - Skočivir.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 29 Jul 2017, 15:29
od ivanjz
General Saraj komadant savezničkih snaga na Solunskom frontu i transport vojske i opreme.

http://www.google.com

Re: Železnice na solunskom frontu

Poslato: 25 Dec 2018, 19:40
od Igor Legaz
Ako je točno ovo što je napisao gospodin Димитър Деянов, onda skica, koju je izradio gospodin Nenad Govedarević nije točna u dijelu pruge "600", od stanice Zlatarevo (Bugarska) do projektirane stanice Strumica (Sjeverna Makedonija)


ivanjz piše:Na Solunskom fronu u periodu od 1916 do 1918 obe zaraćene strane su koristile poljske železnice uskog koloseka 0,60, koje su bile vrlo značajne za snabdevanje jedinica na frontu. Saveznici su u tom periodu izgradili mrežu dugačku oko 126 km, dok su Nemci i Bugari u Makedoniji izgradili pruge dužine oko 496 km, četiri puta duže. Ovo je razumljivo jer u Makedoniji osim pruge Skoplje - Solun, drugih pruga nije ni bilo.

U knjizi prof. Nenada Govedarevića "Privatne pruge uzanog koloseka u Srbiji 1881 - 2006.", data je ova karta sa prikazom svih pruga na ovom frontu.

Kao što se vidi iz ove karte od Soluna su postojale tri pruge normalnog koloseka koje su vodile prema Bitolju, Đevđeliji i Serezu (Istambulu) koje je izgradila Otomanska Imperija. Ove pruge su se koristile za velike transporte do najbližih stanica na frontu. Me?utim sam prevoz do fronta je bio otežan daljni transport, pa je bilo neophodno izgraditi pruge uskog koloseka.

U nekoliko nastavaka videćemo seriju fotografija vezanu za železnicu i Solunski front.




Димитър Деянов


100 ГОДИНИ ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА МЕЖДУРЕЛСИЕТО 600 мм В БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ

Това става през Първата световна война. Щабът на действащата армия (ЩДА), който още със започване на военните действия замисля строителството на ж п линия от Радомир надолу по долината на река Струма, възлага към края на ноември 1915 г. на Дирекцията по постройките при БДЖ изпълнението на тази задача.

За да се осъществи по-бързо строителството, се възприема линията да бъде теснолинейна с междурелсие 600 мм. Едновременно с това е поръчан в Германия и релсов материал за 300 км железен път, а от Моравско се изтегля една ж п рота, която да започне работа по трасето.
Първата пратка от 50 км релсов материал, 4 локомотива и 40 вагона пристига в Радомир на 15 януари 1916 г. и веднага се пристъпва към полагане на горното строене по подготвеното трасе на линията. Първият участък Радомир – Дупница, който има дължина 44,5 км е завършен и открит за експлоатация на 4 март 1916 г. Така се поставя началото на голямата военна теснолинейна железница Радомир – Горна Джумая – Демир Хисар и въвежда междурелсието 600 мм в българските железници.

За да се синхронизира по-добре управлението на железниците и на железопътните войски, командирът на железопътната дружина полковник Руси Лудогоров внася в ЩДА предложение за сформиране на военновременен орган – Висше военно управление на железниците, което да обедини експлоатационната и строителната дирекция на БДЖ със съществуващите ж п части.
Щабът на действащата армия одобрява предложението и разпорежда да се създаде Управление на железопътните съобщения (УЖПС). Управлението е сформирано на 1 юни 1916 г. От този момент УЖПС при ЩДА поема и ръководи до края на войната, изграждането на нужните за българската армия железопътни линии.

Тук показвам последователното развитие на теснолинейните ж п линии с междурелсие 600 мм (по експлоатационна дължина на отделните участъци и общо), от началото през 1916 г., до края през 1969 г., когато се приключва с експлоатацията на това междурелсие в българските железници.

1916 г. Откриват се : Радомир – Дупница (4 март) = + 44,5 км; Дупница – Горна Джумая = + 35,5 км; Горна Джумая – Крупник = + 22,0 км; Крупник – Сали ага = + 18,0 км; Сали ага – Левуново = + 32,0 км; Левуново – Марно поле = + 17,0 км; Струма – Бараково = + 3,1 км; Каспичан – Хърсово = + 31,6 км; Велес – Стефанци = + 52,0 км; Градско – Дреново = + 22,0 км;
Към края на 1916 г. общо = 277.7 км;

1917 г. Откриват се : Ген. Жостов – Тетово = + 37,2 км; Тетово – Гостивар = + 24,2 км; Гостивар – Буковик = + 44,8 км; Ген. Жостов – Хромови мини = + 23,0 км; Дреново – Плетвар = + 49,2 км; Плетвар – Беранци = + 45,0 км; Майсклер – Кожани = + 46,0 км; Милетково – Бурлово (конско теглене) = + 13,3 км; Свинище – Секирян (конско теглене) = + 12,0 км; Канатларци – Мусинци (конско теглене) = + 12,0 км; Тополница – мина „Сисевац” = + 7,1 км; Дупница – Бобов дол = + 25,6 км; Припечено – Златарево = + 31,0 км; Хърсово – Саид Али Факъ = 30,3 км; Ямбол – Казълагач (конско теглене) = + 39,6 км; Плачковци – мина „Принц Борис” = + 5,1 км; Мина Чукурово – начало въжена линия (конско теглене) = + 1,9 км; Долен Юндол – гората (конско теглене) = + 4,6 км;
В края на 1917 г. общо = 729,6 км;

1918 г. до 29 септември. Откриват се : Бараково – Рила – Орлица = + 10,2 км; Марно поле – Рупел = + 11,5 км; Буковик – Кичево = + 45,0 км; Кичево – Пресека = + 29,3 км; Пресека – Мишевище = + 34,5 км; Бурлово – Серменли (конско теглене) = + 4,9 км; Костинброд – Пожарево = + 11,0 км; Раковски – мина „Марица” = + 6,6 км;
На 29 септември 1918 г. общо = 882,6 км;


1918 г. след 29 септември (Солунското примирие). Остават в Югославия (Македония) : Ген. Жостов – Тетово – Гостивар – Кичево – Мишевище = - 215,0 км; Ген. Жостов – Хромови мини = - 23,0 км; Велес – Стефанци = - 52,0 км; Градско – Дреново – Беранци = - 116,2 км; Майсклер – Кожани = - 46,0 км; Милетково – Серменли (конско теглене) = - 18,2 км; Свинище – Секирян (конско теглене) = - 12,0 км; Канатларци – Мусинци (конско теглене) = - 12,0 км; Тополница – мина „Сисевац” = - 7,1 км;
В края на 1918 г. общо = 381,1 км;

1919 г. след 27 ноември (Ньойския договир). Остават в Румъния = - 5,3 км; Остават в Гърция = - 8,3 км;
В края на 1919 г. общо = 367,5 км;

1920 г. УЖПС при ЩДА се разформирова. Всички ж п линии, изградени за нуждите на българската армия и останали на наша територия, се предават за общо ползване на БДЖ. Закрива се : Петрич – Златарево = - 21,7 км; Предават се : Костинброд – Пожарево = - 11,0 км; На фабрика „Изида” (конско теглене) = 1,9 км;
В края на 1920 г. общо = 332,9 км;


1921 г. Закрива се : Припечено (Ген. Тодоров) – Кулата-граница = - 14,8 км; Открива се : Долен чифлик – Солник = + 18,5 км; Предава се : Долен Юндол (конско теглене) = - 4,6 км;
В края на 1921 г. общо = 332,0 км;

1922 г. Открива се : Раковски – Хасково = + 21,2 км;
В края на 1922 г. общо = 353,2 км;

1923 г. Отчислени от БДЖ : Долен чифлик – Солник = - 18,5 км; Плачковци – мина „Принц Борис” = -5,1 км; гара Рила – метох „Орлица” = - 1,5 км;
В края на 1923 г. общо = 328,1 км;

1925 г. Открива се : Бургас – Анхиало (Поморие) = + 22,1 км;
В края на 1925 г. общо = 350,2 км;

1928 г. Закрива се : Раковски – Хасково = - 21,2 км;
В края на 1928 г. общо = 329,0 км;

1929 г. Открива се : Ген. Тодоров – Кулата = + 14,8 км;
В края на 1929 г. общо = 343,8 км;

1930 г. Закриват се : Радомир – Дупница = - 44,5 км; Ямбол – Елхово (конско теглене) = - 39,6 км;
В края на 1930 г. общо = 259,7 км;

1935 г. Открива се : Ружица – Божидар = + 10,7 км;
В края на 1935 г. общо = 270,4 км;

1937 г. Закриват се : Дупница – Кочериново = - 23,2 км; Струма – Горна Джумая = - 8,9 км;
В края на 1937 г. общо = 238,3 км;

1938 г. Закриват се : Раковски – мина „Марица” = - 6,6 км; Намалява се от Дупница – Бобов дол = - 1,7 км;
В края на 1938 г. общо = 230,0 км;

1939 г. Закрива се : Бургас – Поморие = - 22,1 км;
В края на 1939 г. общо = 207,9 км;

1941 г. Сформира се Българска експлоатационна дирекция (БЕД) – Скопие. Присъединяват се към БДЖ : Горно Скопие – Сарачилци + 5 км при Охрид = + 39,7 км; Ген. Жостов – Орашея = + 22,8 км; Закрива се : Горна Джумая – Симитли = - 17,9 км; Открива се : Кулата – Демир Хисар = + 14,9 км;
В края на 1941 г. общо = 267,4 км;

1942 г. Открива се : Рила – Рилски манастир = + 22,8 км;
В края на 1942 г. общо = 290,2 км;

1944 г. След 9 септември. Остават в Югославия (Македония): Горно Скопие – Сарачилци + 5 км при Охрид = - 39,7 км; Ген. Жостов – Орашея = - 22,8 км; Демонтира се : Кулата – Демир – Хисар = - 14,9 км;
В края на 1944 г. общо = 212,8 км;

1945 г. Закрива се : Симитли – Ген. Тодоров = - 61,0 км; Добавя се на : Ген. Тодоров – Петрич = + 0,5 км; Намалява се от : Ген. Тодоров – Кулата = - 0,3 км;
В края на 1945 г. общо = 152,0 км;

1950 г. Закрива се : Дупница – Бобов дол : 23,9 км;
В края на 1950 г. общо = 128,1 км;

1960 г. Закриват се : Кочериново – Струма = - 1,9 км; Струма – Рила = - 11,8 км; Рила – Рилски манастир = - 22,8 км;
В края на 1960 г. общо = 91,6 км;

1964 г. Закриват се : Ружица – Тодор Икономово = - 13,1 км; Каспичан – Ружица – Каолиново = - 54,2 км;
В края на 1964 г. общо = 24,3 км;

1965 г. Закрива се : Ген. Тодоров – Кулата = - 14,5 км;
В края на 1965 г. общо = 9,8 км;

1969 г. Закрива се (6 септември), заменена с нормална линия: Ген. Тодоров – Петрич = - 9,8 км;
След 6 септември 1969 г. общо = 0,0 км;

Теснолинейки с междурелсие 600 мм продължават да се използват в ограничени мащаби и сега, за транспорт в мини, солници, строителни обекти и др. В БДЖ обаче, експлоатацията на ж п линии с такава ширина на пътя приключва на 6 септември 1969 г., след строителството, поддържането и използването им в продължение на 53 години и 6 месеца, с начало точно преди 100 години – от 4 март 1916 г.