Železnice na solunskom frontu

Pruge uskog koloseka u svetu nekada i sada
Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 02 Mar 2015, 15:51

Železnička stanica Topsin iz vremena I svetskog rata.

http://www.google.com
Prilozi
Topsin.jpg
Topsin.jpg (129.35 KiB) Pregledano 2655 puta

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 06 Mar 2015, 12:46

Železnička stanica Vertekop.

http://www.google.com
Prilozi
Veretekop.jpg
Veretekop.jpg (93.17 KiB) Pregledano 2642 puta

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 14 Mar 2015, 13:08

Železnikča stanica Strumica.

http://www.google.com
Prilozi
Strumixa.jpg
Strumixa.jpg (173.38 KiB) Pregledano 2615 puta

Korisnikov grb
Mon
Nadzornik pruge
Poruke: 42
Pridružen: 23 Jul 2014, 10:44
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod Mon » 15 Apr 2015, 19:49

Dekavilska, negde u Makedoniji:
Dekavilska, Makedonija.JPG
Dekavilska, Makedonija.JPG (112.51 KiB) Pregledano 2573 puta

http://chalabremetaitconte.pagesperso-o ... ucien.html
.

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 24 Jun 2015, 12:49

Stara turska razglednica železničke stanice Bitola.

http://www.google.com
Prilozi
Bitolastanica1.jpg
Bitolastanica1.jpg (114.71 KiB) Pregledano 2507 puta

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 18 Jun 2016, 15:54

Dekovilska lokomotiva sa solunskog fronta.

http://www.google.com
Prilozi
Dekovil.jpg
Dekovil.jpg (170.92 KiB) Pregledano 2217 puta

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 08 Maj 2017, 15:37

Oštećena zgrada železničke stanice Bitolj 1917. godine.

http://www.google.com
Prilozi
Bitolj-1917.jpg
Bitolj-1917.jpg (82.51 KiB) Pregledano 1939 puta

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 09 Jul 2017, 11:37

Transport trupa na liniji Sakuljevo - Skočivir.

http://www.google.com
Prilozi
SLivica-Sakulevo.jpg
SLivica-Sakulevo.jpg (53.63 KiB) Pregledano 1801 puta

Korisnikov grb
ivanjz
Uber minister
Poruke: 5391
Pridružen: 30 Mar 2012, 11:18
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod ivanjz » 29 Jul 2017, 15:29

General Saraj komadant savezničkih snaga na Solunskom frontu i transport vojske i opreme.

http://www.google.com
Prilozi
Saraj.jpg
Saraj.jpg (89.72 KiB) Pregledano 1756 puta

Igor Legaz
Vozovođa
Poruke: 292
Pridružen: 17 Maj 2018, 16:01
Kontakt:

Re: Železnice na solunskom frontu

Porukaod Igor Legaz » 25 Dec 2018, 19:40

Ako je točno ovo što je napisao gospodin Димитър Деянов, onda skica, koju je izradio gospodin Nenad Govedarević nije točna u dijelu pruge "600", od stanice Zlatarevo (Bugarska) do projektirane stanice Strumica (Sjeverna Makedonija)


ivanjz piše:Na Solunskom fronu u periodu od 1916 do 1918 obe zaraćene strane su koristile poljske železnice uskog koloseka 0,60, koje su bile vrlo značajne za snabdevanje jedinica na frontu. Saveznici su u tom periodu izgradili mrežu dugačku oko 126 km, dok su Nemci i Bugari u Makedoniji izgradili pruge dužine oko 496 km, četiri puta duže. Ovo je razumljivo jer u Makedoniji osim pruge Skoplje - Solun, drugih pruga nije ni bilo.

U knjizi prof. Nenada Govedarevića "Privatne pruge uzanog koloseka u Srbiji 1881 - 2006.", data je ova karta sa prikazom svih pruga na ovom frontu.

Kao što se vidi iz ove karte od Soluna su postojale tri pruge normalnog koloseka koje su vodile prema Bitolju, Đevđeliji i Serezu (Istambulu) koje je izgradila Otomanska Imperija. Ove pruge su se koristile za velike transporte do najbližih stanica na frontu. Me?utim sam prevoz do fronta je bio otežan daljni transport, pa je bilo neophodno izgraditi pruge uskog koloseka.

U nekoliko nastavaka videćemo seriju fotografija vezanu za železnicu i Solunski front.




Димитър Деянов


100 ГОДИНИ ОТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА МЕЖДУРЕЛСИЕТО 600 мм В БЪЛГАРСКИТЕ ЖЕЛЕЗНИЦИ

Това става през Първата световна война. Щабът на действащата армия (ЩДА), който още със започване на военните действия замисля строителството на ж п линия от Радомир надолу по долината на река Струма, възлага към края на ноември 1915 г. на Дирекцията по постройките при БДЖ изпълнението на тази задача.

За да се осъществи по-бързо строителството, се възприема линията да бъде теснолинейна с междурелсие 600 мм. Едновременно с това е поръчан в Германия и релсов материал за 300 км железен път, а от Моравско се изтегля една ж п рота, която да започне работа по трасето.
Първата пратка от 50 км релсов материал, 4 локомотива и 40 вагона пристига в Радомир на 15 януари 1916 г. и веднага се пристъпва към полагане на горното строене по подготвеното трасе на линията. Първият участък Радомир – Дупница, който има дължина 44,5 км е завършен и открит за експлоатация на 4 март 1916 г. Така се поставя началото на голямата военна теснолинейна железница Радомир – Горна Джумая – Демир Хисар и въвежда междурелсието 600 мм в българските железници.

За да се синхронизира по-добре управлението на железниците и на железопътните войски, командирът на железопътната дружина полковник Руси Лудогоров внася в ЩДА предложение за сформиране на военновременен орган – Висше военно управление на железниците, което да обедини експлоатационната и строителната дирекция на БДЖ със съществуващите ж п части.
Щабът на действащата армия одобрява предложението и разпорежда да се създаде Управление на железопътните съобщения (УЖПС). Управлението е сформирано на 1 юни 1916 г. От този момент УЖПС при ЩДА поема и ръководи до края на войната, изграждането на нужните за българската армия железопътни линии.

Тук показвам последователното развитие на теснолинейните ж п линии с междурелсие 600 мм (по експлоатационна дължина на отделните участъци и общо), от началото през 1916 г., до края през 1969 г., когато се приключва с експлоатацията на това междурелсие в българските железници.

1916 г. Откриват се : Радомир – Дупница (4 март) = + 44,5 км; Дупница – Горна Джумая = + 35,5 км; Горна Джумая – Крупник = + 22,0 км; Крупник – Сали ага = + 18,0 км; Сали ага – Левуново = + 32,0 км; Левуново – Марно поле = + 17,0 км; Струма – Бараково = + 3,1 км; Каспичан – Хърсово = + 31,6 км; Велес – Стефанци = + 52,0 км; Градско – Дреново = + 22,0 км;
Към края на 1916 г. общо = 277.7 км;

1917 г. Откриват се : Ген. Жостов – Тетово = + 37,2 км; Тетово – Гостивар = + 24,2 км; Гостивар – Буковик = + 44,8 км; Ген. Жостов – Хромови мини = + 23,0 км; Дреново – Плетвар = + 49,2 км; Плетвар – Беранци = + 45,0 км; Майсклер – Кожани = + 46,0 км; Милетково – Бурлово (конско теглене) = + 13,3 км; Свинище – Секирян (конско теглене) = + 12,0 км; Канатларци – Мусинци (конско теглене) = + 12,0 км; Тополница – мина „Сисевац” = + 7,1 км; Дупница – Бобов дол = + 25,6 км; Припечено – Златарево = + 31,0 км; Хърсово – Саид Али Факъ = 30,3 км; Ямбол – Казълагач (конско теглене) = + 39,6 км; Плачковци – мина „Принц Борис” = + 5,1 км; Мина Чукурово – начало въжена линия (конско теглене) = + 1,9 км; Долен Юндол – гората (конско теглене) = + 4,6 км;
В края на 1917 г. общо = 729,6 км;

1918 г. до 29 септември. Откриват се : Бараково – Рила – Орлица = + 10,2 км; Марно поле – Рупел = + 11,5 км; Буковик – Кичево = + 45,0 км; Кичево – Пресека = + 29,3 км; Пресека – Мишевище = + 34,5 км; Бурлово – Серменли (конско теглене) = + 4,9 км; Костинброд – Пожарево = + 11,0 км; Раковски – мина „Марица” = + 6,6 км;
На 29 септември 1918 г. общо = 882,6 км;


1918 г. след 29 септември (Солунското примирие). Остават в Югославия (Македония) : Ген. Жостов – Тетово – Гостивар – Кичево – Мишевище = - 215,0 км; Ген. Жостов – Хромови мини = - 23,0 км; Велес – Стефанци = - 52,0 км; Градско – Дреново – Беранци = - 116,2 км; Майсклер – Кожани = - 46,0 км; Милетково – Серменли (конско теглене) = - 18,2 км; Свинище – Секирян (конско теглене) = - 12,0 км; Канатларци – Мусинци (конско теглене) = - 12,0 км; Тополница – мина „Сисевац” = - 7,1 км;
В края на 1918 г. общо = 381,1 км;

1919 г. след 27 ноември (Ньойския договир). Остават в Румъния = - 5,3 км; Остават в Гърция = - 8,3 км;
В края на 1919 г. общо = 367,5 км;

1920 г. УЖПС при ЩДА се разформирова. Всички ж п линии, изградени за нуждите на българската армия и останали на наша територия, се предават за общо ползване на БДЖ. Закрива се : Петрич – Златарево = - 21,7 км; Предават се : Костинброд – Пожарево = - 11,0 км; На фабрика „Изида” (конско теглене) = 1,9 км;
В края на 1920 г. общо = 332,9 км;


1921 г. Закрива се : Припечено (Ген. Тодоров) – Кулата-граница = - 14,8 км; Открива се : Долен чифлик – Солник = + 18,5 км; Предава се : Долен Юндол (конско теглене) = - 4,6 км;
В края на 1921 г. общо = 332,0 км;

1922 г. Открива се : Раковски – Хасково = + 21,2 км;
В края на 1922 г. общо = 353,2 км;

1923 г. Отчислени от БДЖ : Долен чифлик – Солник = - 18,5 км; Плачковци – мина „Принц Борис” = -5,1 км; гара Рила – метох „Орлица” = - 1,5 км;
В края на 1923 г. общо = 328,1 км;

1925 г. Открива се : Бургас – Анхиало (Поморие) = + 22,1 км;
В края на 1925 г. общо = 350,2 км;

1928 г. Закрива се : Раковски – Хасково = - 21,2 км;
В края на 1928 г. общо = 329,0 км;

1929 г. Открива се : Ген. Тодоров – Кулата = + 14,8 км;
В края на 1929 г. общо = 343,8 км;

1930 г. Закриват се : Радомир – Дупница = - 44,5 км; Ямбол – Елхово (конско теглене) = - 39,6 км;
В края на 1930 г. общо = 259,7 км;

1935 г. Открива се : Ружица – Божидар = + 10,7 км;
В края на 1935 г. общо = 270,4 км;

1937 г. Закриват се : Дупница – Кочериново = - 23,2 км; Струма – Горна Джумая = - 8,9 км;
В края на 1937 г. общо = 238,3 км;

1938 г. Закриват се : Раковски – мина „Марица” = - 6,6 км; Намалява се от Дупница – Бобов дол = - 1,7 км;
В края на 1938 г. общо = 230,0 км;

1939 г. Закрива се : Бургас – Поморие = - 22,1 км;
В края на 1939 г. общо = 207,9 км;

1941 г. Сформира се Българска експлоатационна дирекция (БЕД) – Скопие. Присъединяват се към БДЖ : Горно Скопие – Сарачилци + 5 км при Охрид = + 39,7 км; Ген. Жостов – Орашея = + 22,8 км; Закрива се : Горна Джумая – Симитли = - 17,9 км; Открива се : Кулата – Демир Хисар = + 14,9 км;
В края на 1941 г. общо = 267,4 км;

1942 г. Открива се : Рила – Рилски манастир = + 22,8 км;
В края на 1942 г. общо = 290,2 км;

1944 г. След 9 септември. Остават в Югославия (Македония): Горно Скопие – Сарачилци + 5 км при Охрид = - 39,7 км; Ген. Жостов – Орашея = - 22,8 км; Демонтира се : Кулата – Демир – Хисар = - 14,9 км;
В края на 1944 г. общо = 212,8 км;

1945 г. Закрива се : Симитли – Ген. Тодоров = - 61,0 км; Добавя се на : Ген. Тодоров – Петрич = + 0,5 км; Намалява се от : Ген. Тодоров – Кулата = - 0,3 км;
В края на 1945 г. общо = 152,0 км;

1950 г. Закрива се : Дупница – Бобов дол : 23,9 км;
В края на 1950 г. общо = 128,1 км;

1960 г. Закриват се : Кочериново – Струма = - 1,9 км; Струма – Рила = - 11,8 км; Рила – Рилски манастир = - 22,8 км;
В края на 1960 г. общо = 91,6 км;

1964 г. Закриват се : Ружица – Тодор Икономово = - 13,1 км; Каспичан – Ружица – Каолиново = - 54,2 км;
В края на 1964 г. общо = 24,3 км;

1965 г. Закрива се : Ген. Тодоров – Кулата = - 14,5 км;
В края на 1965 г. общо = 9,8 км;

1969 г. Закрива се (6 септември), заменена с нормална линия: Ген. Тодоров – Петрич = - 9,8 км;
След 6 септември 1969 г. общо = 0,0 км;

Теснолинейки с междурелсие 600 мм продължават да се използват в ограничени мащаби и сега, за транспорт в мини, солници, строителни обекти и др. В БДЖ обаче, експлоатацията на ж п линии с такава ширина на пътя приключва на 6 септември 1969 г., след строителството, поддържането и използването им в продължение на 53 години и 6 месеца, с начало точно преди 100 години – от 4 март 1916 г.
Prilozi
2018-12-25 19.12.03.jpg
2018-12-25 19.12.03.jpg (242.56 KiB) Pregledano 255 puta
2018-12-25 19.38.05.jpg
2018-12-25 19.38.05.jpg (214.69 KiB) Pregledano 255 puta


Povratak na “Pruge uskog koloseku u svetu nekada i sada”

Ko je na vezi

Korisnika pregleda ovaj forum: Nema registrovanih korisnika i 1 gost

cron